Обичах - казаха,че се подигравам.
Мразех-казаха,че съм с каменно сърце.
Уважавах-казаха,че се подмазвам.
Не уважавах-казаха,че съм жестока.
Знаех-казаха,че съм зубър.
Не знаех-казаха,че съм глупава.
Говорех-казаха,че нямам млъкване.
Мълчах-казаха,че нямам какво да кажа.
Бях щастлива-казаха,че всичко хубаво на мен се случва.
Бях тъжна-казаха,че не мога да намеря щастието в малките неща.
Все казаха и казаха.Хората винаги ще намират какво да говорят зад гърба ти,за това не трябва да ти пука особено за мнението им.
"пак с цената на всичко и всички.. Усещаш ръката му през кръста си, на другата си положила главата си.. А дишането му гали кожата на врата ти…"
Има мъже, които винаги ще обичаме.
Има мъже, които искаме да изтрием от паметта си.
Има мъже, които очакваме да се появят в нашия живот.
Има мъже, които ни възвеличават или обратно ние падаме към техните крака.
Всичко това не е важно.
Страшното е когато Няма мъже и ти винаги си оставаш затворена в своята студенина и страхове."
Въпроса е дали умееш да си изваждаш от тях и да намираш в себе си сили след всяка дупка да вървиш със същата сила и вяра в успеха си.
А това е вече изкуството."
“ Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! Изберете този, чиято душа ясно зове вашата…този, който е достатъчно смел да се страхува. Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине. И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо. Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му и знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед и знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв, защото вие имате утроба - сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.
Ако искате да промените света, обичайте мъж! Наистина го обичайте! Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си, в играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел,
отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас и да плува в утробата на Земята в мълчаливо знание … заедно. И когато той се оттегли, защото той ще го направи, за да избяга в страх, в пещерата си, съберете вашите баби около вас, обвийте се в тяхната мъдрост, чуйте техния нежен шепот, успокойте изплашеното си момичешко сърце, призовете го да е тихо и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му песен на възпоменанието,
за да може той да се успокои, още веднъж.
Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте!
Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче, с хитрост и примамки, със съблазън и номера, само, за да го примамите в мрежа на разруха, в място на хаос и омраза, по-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение, това е отровата на смесените кръвни линии, на малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят и това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва и това убива всички нас. Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла - покажете му сега истинската майка, прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина, тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки, изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.
Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте!
Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта и му благодарете за възможността, докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори. Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправени и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване, дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете и се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.
Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте!
Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го и вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени
от силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели, защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали…”
-Лиза Ситор
"Миризмата на стари книги
и тъга ме връхлита,
забива се в носа ми,
минава през
гълтача,
трахеите,
стига до дробовете ми,
убива ме за мъничко
и после издишам.
Все още си тук.
Живееш някъде в мен.
Не мога да те забравя.
Опитвам се.
Събуждам се нощем,
Пак беше в съня ми.
Аз плача,
Ти спиш спокоен.
Аз паля цигара и
Никотинът минава през кръвта ми.
Ти спиш спокоен.
Вече те няма.
Никога не те е имало.
Може би нуждата ми от спасение
Те е измислила.
Навярно си бил просто халюцинация.
И най-големият ми страх бе
Да не те загубя, а ти си тръгна
Без да се обадиш,
Без да се сбогуваш,
Без да ме прегърнеш.
Ти просто си тръгна."
говорим си с Бо
как преди
като бяхме малки
ни се случваше
любов
от оная в която
си спомняш как
да се срамуваш
и водиш битки
за една усмивка
оная със
сълзите
над стационарния
бележките под чина
сега ни се случват
интересни неща
случват ни се
мъже
нощи
обещания
но не се случва
вълшебство.
- Рали Генчева
"